Дестилерията Бладнъх /в превод - "мястото на цветята"/ възниква през 1817г. в района Низини /Lowlands/ в Шотландия, когато Томас и Джон Макклеланд положили основите `и в границите на семейната им ферма. Фамилията Макклеланд я управлявала близо сто години, в това число и по времето на кризисните години около фалита на уиски търговците Патисън от края на 19-ти век. Между 1911г. и 1937г. била притежание на ирландската компания "Wm Dunville & Co Ltd., ситуирана в Северна Ирландия /Белфаст/. През следващите години се сменили още няколко собственика. Стигнало се до там, че в периода след затварянето `и в края на 40-те години на 20-ти век двата медни казана били продадени на друга компания.

 В края на 50-те години обаче съдбата на Бладнъх се променила, и дестелерията била оборудвана повторно с необходимите съоръжения за производство на алкохол.

 В последващ момент била управлявана от "Inver House", които я продали на "Artur Bell & Sons" в началото на 80-те години на века. През 1987г. "Артър Бел и Синове" били закупени от "United Distillers", които увеличили капацитета `и, но моментът на слава скоро приключил. През 1993г. дестилерията била затворена за пореден път. През 1994г. отново попаднала в ръцете на ирландци. Била закупена от Реймънд Армстронг /от неговата компания "Co-ordinated Development Services"/. Производството стартирало през 2000г., а Армстронг пуснал първият ботлинг от свое име през 2003г., който обаче бил произведен в по-ранен момент. Причината за забавянето при дестилирането на алкохол била договорка с предишния собственик /Diageo, наследил United Distillers/, които въпреки даденото позволение за добиването му, въвели ограничение в максималното количество. През 2008г. Армстронг успял да пусне три ботлинга от дестилирано след 2000г. уиски.

 През 2014г. Армстронг и неговата компания били изправени пред финансови затруднения, което наложило продажбата на дестилерията. Начело застанал австралийският милионер Дейвид Прайър /David Prior/, който натрупал състоянието си в сферата на производството на кисело мляко. Тъй като му липсвал опит в тази насока, той ангажирал екип от хора от бранша - Гавин Хюит /Gavin Hewitt/, който преди това заемал пост в Шотландската уиски асоциация /SWA/, Илана Еделщайн /Ilana Edelstein/, занимавала с текила "Патрон" /Patron/, Майкъл Бренан /Michael Brennan/ - финансист от Бакарди /Bacardi/ и Джонатан Драйвър /Jonathan Driver/ от алкохолния гигант Диажио /Diageo/.