Дестилерията Ку Лила спада към островните шотландски производители. Намира на о-в Айла, където се подвизават още 8 функциониращи малцови джентълмени. Разположена е в близост до Port Askaig /Порт Асгейг/ - малко селище с няколко човека население. Както може би се досещате името на дестилерията носи духа на древните галски корени и означава "Звукът на Айла". Построена е от Хектор Хендерсън през 1846г., който към онези години притежавал и дестилерията на Camlachie в Глазгоу.
Идните години не били благодатни за Хендерсън и през 1854г. Норман Бюкянън, притежаващ дестилерията на Jura, я придобил. През 60-те години на 19-ти век собствеността перминала в ръцете на "Bulloch Lade & Co", които останали начело на дестилерията до 20-те години на 20-ти век. Изпаднали в несъстоятелност и дестилерията била придобита от консорциум от заможни хора, наименован "Caol Ila Distillery Company Ltd", по-късно заменен от предшественика на настоящия собственик "Diageo" /Диажио, които са собственици на още много шотландски дестилерии, в т.ч. и на марката Johnnie Walker/.
Следващите десетилетия донесли войни и хаос, през който човечеството страда, какво остава за производството на уиски. След Втората световна война производството се увеличило, за да се стигне до началото на 70-те години, когато старата сграда на дестилерията била разрушена и била изградена нова и по-модерна. Към този период Къ Ила спряла сама да си малцира ечемика и започнала да го купува от съоръженията на комплекса Port Ellen.
В края на 20-ти век и началото на 21-ви се появили и официалните бутилки с означение Caol Ila, идващи от самата дестилерия, а не от независим бутилировач, което било продиктувано от стремежа на Diageo да наложи продуктите на марката и сред феновете на малцовото уиски. Защо на малцовото? Дотогава, а и към настоящия момент, по-голяма част от близо четирите милиона литра годишно производство се насочват към смесените уискита на Johnnie Walker, така че приятели, всеки от нас се е докосвал до уиски на Caol Ila в изминал период, макар и да не е подозирал това. Към настоящия момент на пазара могат да бъдат открити 12, 18 и 25-годишно уиски на Ку Ила, т.нар. "Distillery edition", както и по-нови дестилати без означение на години, които идват при по-висок градус, но и при по-незряла възраст.
Идните години не били благодатни за Хендерсън и през 1854г. Норман Бюкянън, притежаващ дестилерията на Jura, я придобил. През 60-те години на 19-ти век собствеността перминала в ръцете на "Bulloch Lade & Co", които останали начело на дестилерията до 20-те години на 20-ти век. Изпаднали в несъстоятелност и дестилерията била придобита от консорциум от заможни хора, наименован "Caol Ila Distillery Company Ltd", по-късно заменен от предшественика на настоящия собственик "Diageo" /Диажио, които са собственици на още много шотландски дестилерии, в т.ч. и на марката Johnnie Walker/.
Следващите десетилетия донесли войни и хаос, през който човечеството страда, какво остава за производството на уиски. След Втората световна война производството се увеличило, за да се стигне до началото на 70-те години, когато старата сграда на дестилерията била разрушена и била изградена нова и по-модерна. Към този период Къ Ила спряла сама да си малцира ечемика и започнала да го купува от съоръженията на комплекса Port Ellen.
В края на 20-ти век и началото на 21-ви се появили и официалните бутилки с означение Caol Ila, идващи от самата дестилерия, а не от независим бутилировач, което било продиктувано от стремежа на Diageo да наложи продуктите на марката и сред феновете на малцовото уиски. Защо на малцовото? Дотогава, а и към настоящия момент, по-голяма част от близо четирите милиона литра годишно производство се насочват към смесените уискита на Johnnie Walker, така че приятели, всеки от нас се е докосвал до уиски на Caol Ila в изминал период, макар и да не е подозирал това. Към настоящия момент на пазара могат да бъдат открити 12, 18 и 25-годишно уиски на Ку Ила, т.нар. "Distillery edition", както и по-нови дестилати без означение на години, които идват при по-висок градус, но и при по-незряла възраст.
Гамата на дестилерията гравитира около опушените уискита, при които торф е участвал в сушенето на необходимия ечемик. Освен тези дестилати през 2006г. на пазара се е появило и "неторфено" уиски на Къ Ила - Highland Caol Ila 8 y.o. single malt whisky. Като продължение на тази практика всяка година вече се бутилира и неопушена Къ Ила, част от специалната лимитирана серия на Диажио.
Попаднах и на друга информация - сочи се, че складовете на дестилерията на о-в Айла са достатъчно големи и просторни. Независимо от това, както и при Lagavulin, дестилираното уиски се товари в цистерни и се мести към складове на големия о-в Шотландия, собственост на Diageo. С други думи, новите дестилати на Къ Ила отлежават вън от о-в Айла. И за финал - през 2006г. Къ Ила е добавена към серията на "Класическите малцове" на Diageo, част от която са още Cragganmore, Dalwinnie, Glenkinchie, Lagavulin, Oban, Talisker, Cardhu, Clynelish и Glen Elgin.
Попаднах и на друга информация - сочи се, че складовете на дестилерията на о-в Айла са достатъчно големи и просторни. Независимо от това, както и при Lagavulin, дестилираното уиски се товари в цистерни и се мести към складове на големия о-в Шотландия, собственост на Diageo. С други думи, новите дестилати на Къ Ила отлежават вън от о-в Айла. И за финал - през 2006г. Къ Ила е добавена към серията на "Класическите малцове" на Diageo, част от която са още Cragganmore, Dalwinnie, Glenkinchie, Lagavulin, Oban, Talisker, Cardhu, Clynelish и Glen Elgin.
